Шекспировите три основни жанра на пьеси: Трагедии, комедии и исторически
Драматичният изход на Шекспир традиционно се категоризира в три жанра, всеки с различни конвенции и емоционални дъги. Докато границите се размиват — особено в късните „романси“ — този рамка остава основната презмата за изучаване на негов труд.
- Трагедии: Протагонисти с висок статус падат чрез фатална слабост (хамартия) и външни сили, приключвайки със смърт и катарсис. Ключови примери: Хамлет, Макбет, Крал Лир, Отело, Ромео и Джулиета.
- Комедии: Бъркотии на идентичност, любов пречена после изпълнена и социална хармония възстановена — обикновено чрез брак. Известни: Санжощна нощ за лятна сън, Дванадесета нощ, Каквото харесате, Много шум за нищо, Оклеветяването на шревата.
- Исторически: Драматизации на английски царе (предимно Плантагенети и Тюдори), изследващи легитимност, власт и национална идентичност. Двете тетралогии обхвъщат Ричард II през Хенри V, и Хенри VI през Ричард III.
По-късни работи като Зимна приказка и Бурята често се класифицират като романси или трагикомедии, смесващи елементи на трите. Но триада — трагедия, комедия, история — остава скелет на Шекспировия канон.