Кога започва мима? Древни корени, несигурен произход
Точният произход на мима е несигурен — няма един измислител или учредителен момент. Въпреки това, корените ѝ ясно прослеждат до древна Гърция и Рим (ок. 500 пр.Хр. – 1500 сл.Хр.), където функционира както като развлечение, така и като религиозен ритуал.
Ключови исторически етапи
- Древна Гърция: Мимус и пantomимус — соло изпълнители, използващи жест, маска и движение за изобразяване на митове, ежедневие и сатира. Често асоциирани с дионисийски фестивали.
- Римска империя: Пантомима става основна театрална форма — елаборатна, нарративна, извършвана от звездни танцьори с хор и оркестър. Понякога забранена за морално подриване.
- Средновековие: Преживява в фолклорни традиции, мамърски плейове и физическата лексика на комедия дел'арте.
- 18-ти–19-ти век: Френски пantomима-балет (Новер), след това пиеро и мима блан (Дебиро) установяват белоликото, немовидно архетип.
- 20-ти век: Етьен Декро развива „корпореален мима“ като абстрактно физическо театър; مارسел Марсо популяризира „Бип“ глобално.
Мимът не е измислен — е еволюирал, изчезъл, препоявявал и трансформираил през хилядолетия. Немото тяло, говорящо, е човешка универсалност, не исторически случай.