Какви са парадоксите на пиесата The Crucible?

* Парадоксът на вината и невинността: Много от героите в The Crucible са уловени в мрежа от вина и невинност. Те може да са невинни за престъпленията, в които са обвинени, но може и да се чувстват виновни, защото са направили нещо нередно в миналото. Например, Абигейл Уилямс е невинна, че е вещица, но се чувства виновна, защото е лъгала за други хора.

* Парадоксът на силата и безсилието: Героите в The Crucible постоянно се борят за власт. Някои, като Абигейл Уилямс, използват силата си, за да тормозят и манипулират другите. Други, като Джон Проктър, използват силата си, за да се опитат да защитят невинните. Но дори и най-могъщите хора в пиесата в крайна сметка са безсилни срещу силите на масовата истерия.

* Парадоксът на доброто и злото: Тигелът е пиеса за доброто и злото. Пиесата обаче не представя проста дихотомия между доброто и злото. Вместо това показва как доброто и злото могат да съществуват едновременно в един и същ човек. Например Абигейл Уилямс е едновременно жертва и извършител на зло. Тя е жертва на истерията, която обхваща Салем, но също така използва тази истерия в своя полза.

Това са само малка част от парадоксите, които минават през The Crucible. Тези парадокси правят пиесата едновременно сложна и завладяваща. Те ни предизвикват да мислим за природата на вината, невинността, силата, безсилието, доброто и злото.