Ето как се разгражда:
* Драматичният контекст: Хамлет е дълбоко конфликтна и скърби смъртта на баща си. Той също е изправен пред предателството на чичо си Клавдий, който се е оженил за майка си и е взел трона.
* pyrrhus като символ: Pyrrhus, син на Ахил в гръцката митология, е известен с отмъстителното си убийство на крал Приам след Троянската война. Той е мощен образ на ярост и насилие.
* Вътрешната борба на Хамлет: Като се позовава на Pyrrhus, Хамлет разкрива собствените си чувства на гняв и желание за отмъщение срещу Клавдий. Той вижда себе си като потенциален отмъстител, сравнявайки себе си с могъщия пирх и предвижда насилствен акт срещу чичо си.
* предсказване: Алюзиите предсказват централната тема на отмъщението на пиесата. Въпреки че Хамлет първоначално се колебае и се бори със съвестта си, образът на Пирх в крайна сметка го тласка към драстични мерки.
Защо Хамлет избира това конкретно изображение?
* Паралелизъм: Цялостният разказ на пиесата отразява гръцкия мит за отмъщението. Убийството на бащата на Хамлет е аналогично на Троянската война, а Клавдий е сравнимо с Приам.
* Драматичен ефект: Алюзията добавя засилено чувство за драма и трагедия, което прави публиката наясно с потенциала на Хамлет за насилие и унищожаване.
* Акцент върху вътрешния конфликт на Хамлет: Съпоставянето на съзерцателната и философска природа на Хамлет с образа на насилствения пирх подчертава конфликта в него.
В заключение, намеците на Хамлет за Пирх в акт II, сцена II служат като мощен символ за емоционалните му сътресения, предсказвайки бъдещите му действия и отразявайки централните теми на играта за отмъщение и справедливост. Той е хванат между желанието си за отмъщение и колебливата му, интроспективна природа, превръщайки образа на Пирх в мощно и уместно отражение на вътрешната му борба.