1. Брут: Брут е високоуважаван благородник, известен със своята почтеност, чест и любов към Рим. Шекспир го описва като противоречив характер, който се бори с личната си лоялност към Цезар и дълга си към републиката. Нерешителността и идеализмът на Брут в крайна сметка водят до падането му и портретът му може да предизвика съчувствие и възхищение към благородните му намерения, като същевременно подчертава последствията от необмислени действия.
2. Касиус: Касий е хитър и амбициозен благородник, който манипулира Брут да се присъедини към заговора срещу Цезар. Шекспир го описва като умел манипулатор и оратор, който използва своя интелект, за да влияе на другите. Докато интригите и жаждата за власт на Касий могат да го накарат да изглежда неблагонадежден, истинската му загриженост за благополучието на Рим добавя сложност към характера му.
3. Марк Антоний: Антоний е харизматичен и красноречив благородник, който се очертава като страхотен противник на заговорниците след убийството на Цезар. Шекспир го описва като умел политик, който знае как да овладее тълпата с думите си. Превръщането на Антоний от лоялен приятел на Цезар в отмъстителен враг подчертава неговия политически опортюнизъм и хитър характер.
4. Октавий Цезар: Октавий, известен още като Август, е осиновеният наследник на Юлий Цезар и става един от триумвирите, които управляват Рим след смъртта на Цезар. Шекспир го описва като проницателен и амбициозен млад мъж, който е готов да използва всички необходими средства, за да осигури властта си. Докато безмилостността и жаждата за власт на Октавий могат да го накарат да изглежда безмилостен, неговата интелигентност и политическа проницателност предполагат, че той може да е способен лидер.
5. Цицерон: Цицерон е уважаван сенатор и оратор, който се появява за кратко в пиесата. Шекспир го описва като глас на разума и умереността, но в крайна сметка той е отстранен от по-амбициозните и безмилостни благородници. Маргинализацията на Цицерон подчертава упадъка на републиканските идеали и нарастването на личните амбиции в римската политика.
Като цяло Шекспировият образ на благородниците в "Юлий Цезар" предлага нюансирано изследване на властта, амбицията, лоялността и сложността на човешката природа. Действията и мотивацията на тези герои могат да предизвикат набор от емоции, от възхищение и съчувствие до скептицизъм и неодобрение, подтиквайки публиката да размишлява върху взаимодействието на личните желания и по-доброто благо в политически и обществен контекст.