Докато героите на Шекспир често се хвалят за дълбочината си, терминът "триизмерен" конкретно се прилага за тяхното реалистично изобразяване по отношение на:
* Психологическа дълбочина: Мотивациите им са сложни и се движат от комбинация от емоции, желания и минали преживявания. Например мъката, гневът и желанието на Хамлет са преплетени, водещи до неговата нерешителност и вътрешен конфликт.
* Морална неяснота: Те не винаги са герои или злодеи, а са способни както на добри, така и на лоши действия. Хамлет, например, е както обмислен и състрадателен принц и отмъстителен и нерешителен.
* Реалистично изобразяване: Техните личности, мотивации и поведение са правдоподобни и относими. Те изпитват редица човешки емоции и правят грешки, които са разбираеми предвид техните обстоятелства.
Героите на Хамлет са особено добре известни със своята триизмерност:
* Хамлет: Той е сложен и конфликтиран главен герой, борейки се с мъка, отмъщение и екзистенциални въпроси. Той често е нерешителен, но и способен на голяма страст и интелигентност.
* Клавдий: Той не е просто злодей, а сложен герой, воден от амбиция и похот. Той е едновременно манипулативен и очарователен, което го прави завладяващ антагонист.
* ophelia: Докато често се представя като пасивна, тя е млада жена, която се бори с мъката, лудостта и обществените очаквания. Слизането й в безумието е мощно изследване на уязвимостта на жените в патриархалното общество.
В заключение, триизмерните герои като тези в Хамлет са това, което прави пиесата толкова трайна и завладяваща. Те не са просто архетипи, а сложни, нюансирани личности, които продължават да резонират с публиката векове по -късно.