1. Артистична експлозия: Ренесансът на Харлем беше период на интензивно художествено и интелектуално творчество. Той видя процъфтяване на афро -американски писатели, музиканти, артисти и изпълнители, които изразиха своя опит, борби и стремежи чрез различни медии. Това включва романисти като Лангстън Хюз и Зора Нийл Хърстън, джаз музиканти като херцог Елингтън и Луис Армстронг, и визуални артисти като Аарон Дъглас и Джейкъб Лорънс.
2. Културна идентичност и гордост: Движението беше дълбоко вкоренено в стремежа към черната идентичност и културното утвърждаване. Афро -американците в Харлем и отвъд него празнуваха своето наследство, традиции и отчетливи преживявания, често черпиха вдъхновение от африканската култура и фолклор. Този празник на чернотата помогна да се оспори расистките стереотипи и да насърчи усещането за собствена стойност и гордост в общността.
3. Социален и политически активизъм: Макар да се фокусира основно върху художествената изява, ренесансът на Харлем беше преплетен с продължаващата борба за социално и политическо равенство за афро -американците. Много художници използваха работата си, за да повишат осведомеността по въпроси като законите на Джим Кроу, расовата сегрегация и дискриминацията. Този художествен активизъм допринесе за нарастващото движение за граждански права и помогна за оформянето на общественото мнение за расовата несправедливост.