1. Сцени на открито:
Повечето елизабетински къщи за игра са били структури на открито. Театър „Глоуб“, където са премиерите на много от пиесите на Шекспир, представлява кръгла дървена конструкция с голям открит двор. Тази подредба позволява естествено осветление, което е от решаващо значение в ерата без електрическо осветление.
2. Многоетажни места за сядане:
Къщите за игра имаха различни нива на места за сядане, подредени около сцената. Най-скъпите места бяха в галериите или „господарските стаи“, които предлагаха покрити и меки места за сядане. Средното ниво беше известно като „стаята на джентълмена“ или „стаите за две пени“. Най-евтините места бяха разположени в двора, където граундлингите стояха през цялото представление.
3. Конфигурация на етапа:
Самата сцена представляваше повдигната платформа, простираща се в двора, заобиколена от публика от три страни. Липсваха сложни декори и се разчиташе до голяма степен на реквизит, костюми и актьорски умения, за да се създаде желаната атмосфера.
4. Сламен покрив:
Театрите често са покрити със сламен покрив, но центърът на сцената остава отворен към небето, което позволява естествена светлина и вентилация.
5. Минимален пейзаж:
Сценичните елементи бяха сведени до минимум, тъй като продукциите разчитаха на въображението и символиката на публиката, за да ги пренесат в различни обстановки. Актьорите използваха жестове и език, за да предадат емоции и да предадат историята.
6. Участие на публиката:
Публиката беше активно ангажирана по време на представленията. Те аплодираха, освиркваха и дори ругаеха актьорите, превръщайки театъра в изключително интерактивно преживяване.
7. Разнообразна публика:
Театрите привличаха широк кръг от публика - от богати покровители в пищни дрехи до обикновени хора и чираци. Къщите за игра се превърнаха в топилни котли на елизабетинското общество.
8. Изцяло мъжки актьорски състав:
По времето на Шекспир жените не са имали право да играят на сцената, така че всички роли, дори женските герои, са били изпълнявани от мъже, известни като "момчета актьори".
9. Ограничени ресурси:
Театрите работеха с ограничени ресурси, така че специалните ефекти често се постигаха чрез творческо използване на осветление, звукови ефекти и костюми.
10. Репертоарна система:
Актьорските компании често изпълняват множество пиеси в репертоара, което означава, че различни пиеси се поставят в редуващи се дни, за да се погрижат за различна публика и вкусове.
11. Проклятието на земното кълбо:
Театър Глобус е унищожен два пъти от пожар, веднъж през 1613 г. и отново през 1644 г., което води до окончателното му затваряне от пуританския режим.
12. Влияние върху модерния театър:
Театралните практики по времето на Шекспир полагат основите за развитието на модерния театър, оказвайки влияние върху актьорската игра, постановката и техниките за ангажиране на публиката.
Въпреки ограниченията на своето време, елизабетинските театри демонстрираха забележителния талант и креативност на драматурзи като Шекспир, насърчавайки жизнена театрална сцена, която продължава да вдъхновява театралните практикуващи по целия свят.