Хамлет изпитва дълбока лична връзка със събитията, развиващи се в живота му, включително смъртта на баща му и прибързаното повторно омъжване на майка му за чичо му Клавдий. Той се бори със сложността на своите емоции и му е трудно да изрази чувствата си външно.
За разлика от това, Хамлет вижда актьора като човек, който лесно може да поеме различни роли и емоции, без усилие преминава от тъга към радост и ги изразява с голяма страст. Той вярва, че актьорът има достъп до тези емоции, защото те не са истински за него, а по-скоро са част от неговия занаят и изпълнение.
С напредването на пиесата обаче гледната точка на Хамлет за актьорската игра и собствения му живот започват да се променят. Той осъзнава силата на театъра и пърформанса като средство за изразяване на истината и предаване на емоции. Известно е, че той съветва актьорите, изпълняващи "Убийството на Гонзаго", да "изговарят речта с препъване на езика", като признава важността както на автентичността, така и на уменията в актьорската игра.
В крайна сметка, пътуването на Хамлет включва изследване на взаимодействието между реалността, представянето и изразяването на емоции, което води до по-дълбоко разбиране на самия него и света около него.