* Нейната вина и разкаяние. След като Макбет убива Дънкан, лейди Макбет започва да изпитва все по-голяма вина. Тя започва да вижда видения на призрака на Банко и не може да заспи. В нейната сцена на сомнамбулизъм тя разкрива дълбоката си емоционална болка и вина, казвайки:„Вън, проклето място! Вън, казвам!“ Това показва, че тя не е просто хладнокръвен убиец, но и че е способна да изпитва угризения.
* Нейната любов към Макбет. Въпреки всичко, което се случва, лейди Макбет все още обича Макбет. Тя е готова на всичко, за да му помогне да постигне целите си, дори това да означава извършване на ужасни престъпления. Това показва, че тя не просто използва Макбет за собствена изгода, но че искрено я е грижа за него.
* Нейният срив. Във финалната сцена на пиесата лейди Макбет полудява и умира. Това показва, че тя не е в състояние повече да понесе тежестта на вината и разкаянието си. Нейната смърт е трагичен край за герой, който някога е бил толкова силен и амбициозен.
Тези моменти показват, че лейди Макбет не е просто едноизмерен злодей, а че тя е сложен и многостранен герой. Тя е способна на голямо зло, но е способна и на голяма любов и разкаяние.