1. Изцяло мъжки актьорски състав :По времето на Шекспир жените не са имали право да играят на сцената. Следователно всички женски роли се играят от млади актьори, известни като "момчета актьори".
2. Минимален пейзаж :Сложните декори и фонове не се използват често. Вместо това бяха използвани прости реквизити и минимална постановка, за да се предаде обстановката и атмосферата.
3. Костюмиране :Актьорите носеха сложни костюми, които бяха представителни за социалния статус и историческия период на героите. Тези костюми често символизират личността и ролята на героя в пиесата.
4. Музика и звукови ефекти :Музиката играе важна роля в постановките на Шекспир, с музиканти на живо, придружаващи изпълненията. Звуковите ефекти са създадени с помощта на различни техники, като шумове извън сцената и реквизит.
5. Взаимодействие с публиката :Пиесите на Шекспир често включват пряко взаимодействие между актьорите и публиката, особено под формата на отстъпки и монолози, където героите се обръщат директно към публиката.
6. Импровизация и реакция на публиката :Актьорите имаха повече свобода да импровизират и да адаптират изпълненията си въз основа на реакциите на публиката. Оживеният и интерактивен характер на изпълненията насърчи ангажираността и участието на публиката.
7. Театрални устройства :Използвани са различни театрални устройства за създаване на драматични ефекти, като капани, асансьори и специални ефекти за симулиране на метеорологични условия или свръхестествени елементи.
8. Постановка и места за публика :Сцената обикновено беше повдигната, като публиката седеше на няколко нива около нея. Това позволи оптимално гледане от различни гледни точки.
9. Състав на публиката :Шекспировите пиеси са предназначени за разнообразна публика, варираща от благородниците и висшите класи до широката публика. Темите и препратките в пиесите резонират с хора от различни среди.
10. Художествена интерпретация :Пиесите на Шекспир оставят място за художествена интерпретация и различни театрални компании ще представят свои собствени уникални версии на една и съща пиеса, демонстрирайки креативността и адаптивността на постановките.