Миротворец: Бенволио постоянно демонстрира желание да избягва насилието и да разрешава конфликтите по мирен начин. Той се намесва по време на началната свада между Монтеки и Капулети, призовавайки двете страни да спрат да се бият. По време на пиесата той продължава да се застъпва за мир и хармония, като набляга на разрушителните последици от продължаващата вражда. Неговата миролюбива природа го отличава от ескалиращото насилие, което поглъща други герои.
Довереното лице на Ромео: Бенволио служи като надежден приятел и довереник на Ромео. Той е един от малкото герои, на които Ромео може да се довери и да потърси съвет. Бенволио осигурява емоционална подкрепа и разбиране, както се вижда, когато слуша прочувствените признания на Ромео за любовта му към Жулиета.
Разумно и прагматично: В сравнение с упорития и страстен Ромео, Бенволио демонстрира по-разумни и прагматични качества. Той предлага обмислен съвет, като често призовава Ромео да мисли рационално и да избягва импулсивни решения. В действие I, сцена IV Бенволио предлага на Ромео да се опита да забрави Розалин, като се срещне с други красиви жени, показвайки практичния си подход към справянето с несподелена любов.
Гласът на разума: Бенволио служи като глас на разума сред бурните събития в пиесата. Той се опитва да отклони Ромео от преследването на Жулиета поради семейната вражда, осъзнавайки потенциалните опасности от тяхната забранена любов. Въпреки че съветът му остава незабелязан, Бенволио остава един от малкото здрави гласове в свят, все по-повлиян от страсти и съперничество.
Верен приятел: Лоялността на Бенволио към Ромео е похвална. Въпреки необмислените действия и импулсивността на Ромео, Бенволио постоянно показва дълбока загриженост за неговото благополучие. Той се опитва да защити Ромео дори в критични моменти, като например да го информира за пристигането на Тибалт в действие III, сцена I.
Като цяло Бенволио илюстрира черти като миролюбие, рационалност и лоялност, осигурявайки така необходимото усещане за спокойствие в пиеса, изпълнена с конфликти и трагедия. Той представлява положителните качества, които са засенчени от трагичното разгръщане на съдбата в Ромео и Жулиета.