Основни характеристики на реализма в театъра:
1. Точно изобразяване на реалния живот: Реалистичните пиеси черпят вдъхновение от реалния живот, изобразявайки обикновени герои и ситуации, често поставени в съвременното общество.
2. Обективност: Реалистичните драми се опитват да представят живота такъв, какъвто е, без да инжектират лични мнения или пристрастия на автора. Целта е обективно да се изобразят героите и събитията, като се предложи на публиката безпристрастен поглед върху изобразяваната действителност.
3. Фокус върху социалните проблеми: Много реалистични пиеси разглеждат социални проблеми и несправедливости, като бедност, социално неравенство, домашно насилие и морална корупция. Тези пиеси служеха като социални коментари, насърчавайки интроспекция и обществена промяна.
4. Психологическа дълбочина: Реалистичните герои често показват психологическа сложност, разкривайки вътрешни конфликти и мотивации. Този психологически реализъм имаше за цел да осигури по-дълбоко разбиране на човешкото поведение.
5. Автентичен диалог: Реалистичните пиеси използват език и диалог, които отразяват как хората наистина говорят в реалния живот. Това често включваше регионални акценти, жаргон и разговорни изречения.
6. Подробни декори и костюми: Реалистичните пиеси обръщат щателно внимание на сценографията и костюмите, възпроизвеждайки обикновените пространства и облеклото на изобразеното време и среда.
7. Разбиване на "Четвъртата стена": Някои реалистични пиеси възприемат натурализма, разрушавайки четвъртата стена или въображаемата бариера, отделяща сцената от публиката, като по този начин засилват усещането за реалност и пряко въвличат публиката.
8. Актьорство в ансамбъл: Реалистът играе подчертано актьорско майсторство, като всички изпълнители допринасят еднакво за цялостното изобразяване на историята, вместо да разчитат на видни главни роли.
9. Социална критика: Реалистичните пиеси често представят критични гледни точки към обществото, служейки като средство за критикуване на социалните норми, конвенции и институции.
Реализмът в театъра оказа дълбоко влияние върху драматичната литература и производствените техники, като повлия на произведенията на драматурзи като Хенрик Ибсен, Антон Чехов и Максим Горки, сред много други. Той продължава да бъде важен артистичен подход в съвременния театър, тъй като позволява на публиката да се свърже с близки герои и да стане свидетел на социалните реалности, често затъмнени от театралните конвенции.