1. Репетиционен процес :По времето на Шекспир репетициите са били сравнително неформални и не са включвали същото ниво на подробно ръководство и подготовка, както днес. Актьорите често научават своите реплики и блокировки на място, по време на първите няколко представления на пиесата. През 20-ти век репетициите стават много по-структурирани, като режисьорите поемат по-активна роля в ръководенето на изпълненията на актьорите и гарантират, че всеки детайл е внимателно планиран и изпълнен.
2. Репертоарна система :Театралната трупа на Шекспир, Хората на лорд Чембърлейн, работеше по репертоарна система, което означаваше, че играеха различна пиеса всеки ден. Това изискваше актьорите да бъдат много адаптивни и способни бързо да научават нови роли. През 20-ти век повечето театри се отдалечиха от репертоарната система и вместо това се съсредоточиха върху създаването на една пиеса за продължителен период.
3. Пътуване :Компанията на Шекспир обиколи цяла Англия, пътувайки от град на град и изнасяйки представления на различни места. Това налага актьорите да бъдат постоянно в движение и да се адаптират към различни пространства на представления. През 20-ти век театрите стават по-централизирани и повечето продукции се провеждат в установени места.
4. Взаимодействие с публиката :По времето на Шекспир публиката е била много по-гласовита и интерактивна, отколкото днес. Актьорите често се ангажираха директно с публиката и беше обичайно за граундлингите (членовете на публиката, които стояха в ямата на театъра) да подвикват или да взаимодействат с актьорите по време на представлението. През 20 век публиката става все по-пасивна и се въздържа от взаимодействие с актьорите.
5. Състав на публиката :Пиесите на Шекспир се изпълняват пред широк кръг от членове на публиката, от кралски особи и благородници до обикновени хора и търговци. Това наложи деликатен баланс в съдържанието и езика на пиесите, за да се харесат на разнообразна публика. През 20-ти век театрите започват да се грижат за по-специфична публика, а пиесите стават по-приспособени към конкретни демографски групи и интереси.
Като цяло ежедневието на Шекспир отразява динамичната и съвместна природа на театъра през Елизабетинската епоха, докато драматурзите от 20-ти век действат в рамките на по-изтънчена и структурирана театрална система.