1. Освиркване и съскане: Членовете на публиката освиркваха и съскаха силно по време на представлението. Тези звуци послужиха като ясен знак на актьорите и театралната трупа, че публиката не е доволна.
2. Хвърляне на предмети: В някои случаи членовете на публиката биха хвърляли предмети по сцената, като гнили плодове, зеленчуци или дори малки монети, като начин да изразят своето недоволство. Това беше крайна форма на неодобрение.
3. Викове и подигравки: Членовете на публиката може да крещят, да се подиграват и да правят различни унизителни коментари по време на представлението. Това буйно поведение би нарушило играта и би послужило като ясна индикация за недоволство.
4. Излизане: Ако значителна част от публиката почувства силно неодобрението си, те можеха колективно да напуснат театъра. Излизането беше символичен жест, който демонстрира пълното неприемане на пиесата от страна на публиката.
5. Обществена критика: След представление недоволните театрали може да напишат отрицателни отзиви или критики за пиесата. Те биха могли също така да изразят недоволството си чрез брошури, от уста на уста или дори публикации като електронни листове и вестници.
Важно е да се отбележи, че тези форми на изразяване на недоволство са били по-разпространени в елизабетинския период, отколкото биха се считали за приемливи днес. Драматурзите и театралните компании внимателно обмисляха обратната връзка с публиката, защото техният успех и репутация до голяма степен разчитаха на одобрението и покровителството на масите.