1. Комичен релеф: Шекспир имаше за цел да създаде лека и хумористична пиеса, която да осигури бягство от по-сериозните и драматични произведения, които често пишеше. Пиесата е изпълнена с недоразумения, сбъркани самоличности и шамарска комедия, която осигурява смях и забавление.
2. Изследване на любовта: Любовта е централна тема в пиесата и Шекспир представя различни аспекти на любовта чрез различни герои и взаимоотношения. Пиесата изследва силата на любовта, нейната ирационална природа и усложненията, които произтичат от романтичните заплитания.
3. Феите и свръхестественото: Шекспир използва елементите на феите, магията и свръхестественото, за да създаде фантастична и очарователна атмосфера в пиесата. Тези елементи добавят усещане за чудо и бягство, пренасяйки публиката в свят отвъд реалността.
4. Социален коментар: Чрез герои като Ботъм, тъкачът, който се трансформира в същество с глава на магаре, Шекспир предлага сатиричен поглед върху социалната йерархия и изкуствеността на социалните норми. Пиесата насърчава публиката да постави под въпрос обществените условности и да прегърне своята индивидуалност.
5. Артистично изразяване: „Сън в лятна нощ“ демонстрира уменията на Шекспир с език, образи и театрални техники. Пиесата се отличава със своя поетичен език, умна игра на думи и използването на сънищата като метафора на илюзията и въображението.
6. Празнуване на брака: Пиесата завършва с множество сватби, подчертавайки важността на любовта и обвързването. Той празнува радостните аспекти на брака и обединението на семействата.
7. Развлечения за специални поводи: Смята се, че „Сън в лятна нощ“ е написан за специален повод, вероятно сватба или дворцово забавление. Имаше за цел да осигури приятно и запомнящо се изживяване за публиката.
В обобщение, Шекспир е написал „Сън в лятна нощ“ предимно за забавление, съчетавайки хумор, любов, магия и социални коментари. Пиесата изследва универсални теми и емоции, като същевременно осигурява бягство в един фантастичен свят на мечти и въображение.