В западния свят жените са били до голяма степен изключени от театъра до 17 век. Това се дължи на комбинация от фактори, включително социални и религиозни вярвания. В много култури на жените се е гледало като на по-низши от мъжете и следователно негодни да играят на сцената. Освен това театърът често е бил разглеждан като място на разврат и неморалност, което се е смятало за неподходящо за жени.
През 17 век обаче жените започват да навлизат в театъра. Това до голяма степен се дължи на влиянието на италианския Ренесанс, който донесе със себе си ново оценяване на изкуствата и по-либерално отношение към жените. През 1660 г. английската актриса Маргарет Хюз става първата жена, изиграла главна роля на английска сцена. Това бележи повратна точка в историята на жените в театъра и през следващите няколко десетилетия жените започват да се появяват във все повече и повече роли.
До 18 век жените играят значителна роля в театъра. Те не само се появяват в главни роли, но и пишат пиеси и ръководят театри. През 19 век жените продължават да напредват в театъра и до началото на 20 век постигат пълно равенство с мъжете.