Защо жените бяха изключени от сцената — и как това се промени
Векове в западния театър жените бяха забранени да излизат на сцена. Изключването почиваше на три пресекащи се стълба:
- Религиозна доктрина: Църковните отци асоциираха театъра с езически ритуали и морално разваление; женското участие се считаше за особено скандално.
- Социална йерархия: Жените бяха правно и културно подчинени; публичното изявяване се виждаше като нескромно, подобно на проституция.
- Конвенция: Женски роли се играеха от момчета или мъже (напр. момчетата-актьори на Шекспър), практика приета като нормална.
Завъртащият момент: 17-ти век
- Италианско ренесансно влияние донесе хуманистични идеали и професионални актриси (напр. Изабела Андреини) на дворцови и комедия дел арте сцени.
- 1660: Английската реставрация. Карл II, връщащ се от френско изгнание, където актрисите бяха нормални, даде патенти на театрални компании изискващи жени да играят жени. Маргарит Хјус (като Десмона в Отело) е записана като първата английска актриса в професионално представление.
- Край 1600s–1700s: Актрисите станаха звезди (Нел Гуин, Ан Олдфийлд, Сара Сидънс), въпреки че все още се бореха със морална стигма.
19-ти–20-ти век: Професионализиране
- Жените спечелиха проeminентност като драматурзи (Афра Бен, по-късно Гита Сауърби), мениджъри (Мадам Вестрис) и теоретици.
- Към началото на 1900 г., актрисите постигнаха почти равенство в статус, въпреки че заплатените пропасти и типовизация продължиха.
Промяната не беше нито внезапна, нито гладка — тя отразява по-широките борби за женското публично личност, работни права и художествено признание.