Марта Мусиал беше немско оперно сопрано, което пееше предимно драматични сопранови роли. Тя е особено свързана с оперите на Рихард Вагнер, като Изолда в Тристан и Изолда, Брюнхилде в Пръстена на Нибелунга и Сента в Летещия холандец. Тя също така е известна интерпретаторка на главните роли в „Саломе“ на Щраус, „Воцек“ на Албан Берг и „Турандот“ на Пучини.
Музиал е роден във Виена, Австрия, и учи пеене във Виенската консерватория. Тя прави професионалния си дебют през 1927 г. във Виенската народна опера. Тя бързо печели международно признание за мощния си глас и драматично сценично присъствие. През 30-те години на миналия век тя пее в големи оперни театри в цяла Европа, включително Берлинската държавна опера, Дрезденската държавна опера и Виенската държавна опера.
През 1939 г. Мусиал се премества в Съединените щати, за да избяга от нацистите. Тя прави американския си дебют в Метрополитън опера през 1940 г., пеейки ролята на Изолда в Тристан и Изолда. Тя остава редовен изпълнител в Met до 1953 г. По време на кариерата си тя се появява и в други големи оперни театри в Съединените щати, включително Операта на Сан Франциско, Чикагската лирична опера и Филаделфийската лирична опера.
След като се оттегля от операта, Мусиал преподава вокал в музикалния колеж Mannes в Ню Йорк. Умира през 1979 г. на 74 години.
Кариерата на Музиал по време на Втората световна война
По време на Втората световна война Musial продължава да свири в Европа, въпреки факта, че нацистите контролират голяма част от континента. Тя изнася концерти за германските войски, а също така участва в оперни продукции в Германия, Австрия и Италия.
Някои критици обвиняват Musial в сътрудничество с нацистите. Въпреки това няма доказателства, че тя някога е изразявала подкрепа за нацисткия режим. Всъщност се казва, че тя е помогнала на приятели и колеги евреи да избягат от окупираната от нацистите територия.
След войната Musial е освободен от всякакви нарушения от съд за денацификация. Тя успя да продължи кариерата си без сериозни последствия.