Arts >> Изкуства >  >> Theater >> Работа

Защо мислиш, че Ачебе не превежда песента, която икемефуна си спомня, докато върви, преди да бъде убит?

Чинуа Ачебе, в романа си Things Fall Apart, избира да не превежда песента, която Икемефуна си спомня, докато се разхожда преди смъртта си по няколко причини. Това решение добавя дълбочина и сложност към разказа, обслужвайки различни литературни и символични цели. Ето няколко възможни причини за избора на Ачебе:

1. Културна автентичност :Като оставя песента без превод, Ачебе запазва автентичността на културния произход на Икемефуна. Песента е представена в оригиналния си вид, като са запазени нейните езикови и културни нюанси. Този избор подобрява разбирането на читателя за културата на игбо и зачита почтеността на героите и техния свят.

2. Емоционално въздействие :Непреведената песен създава емоционално въздействие върху читателите. Фактът, че песента остава непреводима, подсказва дълбоката и неизказана скръб, която носи Икемефуна. То се превръща в символ на емоционалната му дълбочина и тежестта на предстоящата му съдба. Читателите са оставени да съзерцават скрития смисъл на песента, засилвайки емоционалния отзвук на повествованието.

3. Насърчаване на ангажираността с текста :Решението на Ачебе да не превежда песента насърчава читателите да се ангажират по-активно с текста. Те могат да се опитат да интерпретират значението на песента, като използват контекст, емоции и културно разбиране. Това преживяване на участие предизвиква читателите да мислят критично и да се впуснат по-дълбоко в героите и техните преживявания.

4. Подчертаване на езиковата бариера :Изборът на Ачебе подчертава езиковата бариера, която съществува между колонизиращите сили и колонизираните народи. Непреведената песен представя културната пропаст и предизвикателствата на комуникацията между различните култури. Това служи като коментар за динамиката на властта, недоразуменията и културните сблъсъци по време на колониалната епоха.

5. Извикване на универсални емоции :Като оставя песента непреведена, Ачебе се докосва до универсалните човешки емоции, които надхвърлят езика. Усещането за загуба, копнеж и дълбочината на неизказаните емоции се предават без нужда от директен превод. Този подход позволява на читатели от различен произход да се свържат с преживяванията на Ikemefuna на емоционално ниво, независимо от културни или езикови различия.

Като цяло решението на Ачебе да не превежда песента, която Икемефуна помни, добавя слоеве на сложност, емоционална дълбочина и културна автентичност към разказа. Той приканва читателите да се ангажират с текста, да разсъждават върху преживяванията на героите и да разгледат по-широките теми за опазване на културата, колониализъм и човешки опит.

Работа

Съответните категории