Терминът "crescendo" идва от италианската дума "crescere", което означава "да растат" или "да се увеличават". Най-ранното известно използване на термина в музикален контекст датира от 1607 г., когато е използвано от италианския композитор Адриано Банчиери в неговия трактат „L'organo suonarino“. В този трактат Banchieri описва как да използвате кресчендото, за да създадете усещане за драма и вълнение в музиката.
Кресчендото става все по-популярно сред бароковите композитори през 17-ти и 18-ти век. Използван е в голямо разнообразие от музикални жанрове, включително опери, концерти и сонати. Някои от най-известните примери за барокова музика, които използват кресчендо, включват откриването на Бранденбургски концерт № 3 на Йохан Себастиан Бах и припева „Алелуя“ от Месията на Хендел.
Кресчендото е революционна музикална техника, която позволява на композиторите да създават по-широка гама от емоционални изрази в музиката си. Това е съществена част от бароковата музика и продължава да се използва от композиторите днес.