Божествено влияние: Боговете са представени като имащи значителна сила и влияние върху човешките събития. Те могат да контролират изхода от битките, да манипулират действията на смъртните и да се намесват директно, за да защитят или възпрепятстват определени лица или групи.
Партизанство и фракции: Боговете са разделени на две основни фракции, всяка от които подкрепя различни страни във войната. Олимпийците, водени от Зевс, обикновено подкрепят гърците, докато троянските богове, като Аполон и Афродита, подкрепят троянците. Тази божествена пристрастност добавя сложност и непредсказуемост към конфликта.
Мотиви и емоции: Боговете са изобразени като изпитващи човешки емоции, като любов, гняв, ревност и гордост. Техните намеси често се водят от тези емоции и личните им взаимоотношения със смъртните. Например Афродита се намесва, за да спаси сина си Еней от опасност, докато Аполон помага на Парис в двубоя му с Менелай.
Съдба и съдба: Въпреки че боговете имат значително влияние върху събитията, те също са подчинени на по-висша сила, известна като Съдба или Съдба. Боговете признават и уважават цялостния ход на събитията, определени от Съдбата, но те все пак могат да повлияят на детайлите и резултатите в тези граници.
Ролята на Зевс: Зевс, царят на боговете, играе централна роля в Илиада. Той често се намесва, за да възстанови реда, да посредничи при спорове и да наложи решенията на Съдбата. Неговите намеси демонстрират неговия авторитет и сила както над боговете, така и над смъртните.
Епични конвенции: Активното участие на боговете и богините в човешките дела е обичайна конвенция в древногръцката епична поезия. Той отразява вярата в божествената природа на света и всепроникващото влияние на боговете при оформянето на човешките съдби.
Като цяло, намесата на боговете и богините в Илиада илюстрира тяхната решаваща роля в оформянето на събитията от Троянската война. Тяхното участие добавя елемент на божествена интрига, сложност и драма към епичния разказ.