Композиторите използват номера на опусите, за да организират систематично музикалните си произведения, като обикновено присвояват последователни номера на основните си композиции, като симфонии, концерти, сонати, струнни квартети и други по-големи произведения. Чрез добавяне на номер на опус към заглавието на композицията, композиторите предоставят стандартизиран и лесен начин за идентифициране и каталогизиране на техните произведения.
Например:
- Симфония № 5 на Лудвиг ван Бетовен е известна като "Симфония № 5 на Бетовен в до минор, оп. 67."
- Концерт за пиано № 1 на Пьотр Илич Чайковски често се нарича "Концерт за пиано с пиано № 1 на Чайковски в си бемол минор, оп. 23."
Номерата на опусите обикновено се определят хронологично въз основа на реда, в който композициите са публикувани или завършени от композитора. Въпреки това, някои композитори могат да изберат да присвоят номера на опусите не по ред поради различни причини, като например когато преработват по-ранна творба или публикуват композиция посмъртно.
Използването на номера на опусите помага за каталогизирането и организирането на творбите на композиторите, което ги прави по-лесни за изучаване, обсъждане, изпълнение и справка в историята на музиката. Той също така позволява на учени, изпълнители и публика да разберат хронологията и развитието на музикалната продукция на даден композитор във времето.