Последната ода в пиесата "Антониус и Клеопатра" възхвалява смъртта на Антоний като великолепен спектакъл, "шоу", което съперничи на най-великите триумфи в римската история. Одата отдава почит на Антоний като величествен персонаж, чието падение и смърт притежават несравнимо величие и красота, подобни на преминаването на космическа сила.
Драматична цел на финалната ода
1. Подчертава величието на Антоний: Одата възхвалява живота и делата на Антоний, затвърждава статута му на герой с несравними пропорции. Създава аура на великолепие около неговото падение, издигайки го до нивото на митологични герои.
2. Осигурява катарзис: Одата предлага катарзисен момент на публиката и героите след интензивния емоционален смут на пиесата. Той насочва скръбта и благоговението, вдъхновени от смъртта на Антоний, в естетическо и поетично изживяване, което позволява на публиката да изпита усещане за освобождаване.
3. Съпоставя човешкото и космическото: Одата прави сравнение между величието на Антоний и необятността на космоса. Този контраст подчертава ефимерната природа на човешкия живот, като същевременно внушава космическо значение на историята на Антоний, като по този начин предизвиква чувство на страхопочитание и трансцендентност.
4. Служи за епилог: Последната ода действа като изящен епилог, отразяващ пътя и съдбата на главните герои. Той предлага закриване на историята, отразявайки темите за любовта, силата и преходността на живота, изследвани в цялата пиеса.
5. Подсилва трагичния тон на пиесата: Подчертавайки величието на смъртта на Антоний, одата засилва трагичния характер на пиесата. Усещането за благоговение и великолепие се смесва с емоционалната тежест на загубата, подчертавайки трагичната красота и неизбежността на падането на Антоний.
Като цяло, последната ода в „Антониус и Клеопатра“ служи за почитане на Антоний като героична фигура, осигурява катарзисно освобождаване, изследва връзката между човешкото и космическото, завършва историята с рефлективна нотка и затвърждава трагичния тон на пиесата.