- Установете жанра и тона на пиесата. Пролозите често се използват за предоставяне на кратък преглед на действието и героите в пиесата, както и за определяне на настроението за представлението. Например, прологът към „Tamburlaine“ на Кристофър Марлоу започва с репликата „From jigging vens of rhyming mother wits“, веднага сигнализирайки на публиката, че я очаква сериозна и високомерна трагедия.
- Представете основните теми на пиесата. Пролозите също често се използват за представяне на основните теми на пиесата. Например прологът към "Хамлет" на Уилям Шекспир започва с репликите "Толкова мръсен и справедлив ден, който не съм виждал", намеквайки за темите на пиесата за неяснота и измама.
- Осигурете изложение. Пролозите могат да се използват и за предоставяне на важна информация за предисторията или обстановката на пиесата. Например прологът към „Испанската трагедия“ на Томас Кид започва с пространно обяснение на действието на пиесата и политическата ситуация в Испания.
- Дайте на публиката инструкции как да гледа пиесата. Пролозите понякога се използват, за да дадат на публиката инструкции как да гледа пиесата, като например кога да аплодира или кога да мълчи. Например, прологът към "Алхимикът" на Бен Джонсън започва с редовете:"Заради вас самите ви моля да се пазите / от лековерни хора, които градят вярата си / върху слаби пророчества и странни доклади."
- Апел към публиката за тяхната подкрепа. И накрая, пролозите често се използват, за да се привлече публиката за тяхната подкрепа. Това може да включва молба на публиката да бъде търпелива с актьорите или да прости грешките, които могат да направят. Например, прологът към "Friar Bacon and Friar Bungay" на Робърт Грийн започва с редовете:"Извинете, мили господа, вашите любезни аплодисменти, / Които приветстват толкова нежно нашата муза!"