Хектор е наясно с пророчеството, че Троя ще падне, когато гръцките воини нападнат храма на Атина в Троя. В книга 6 на поемата той предупреждава баща си, цар Приам, за тази предстояща гибел и го призовава да върне свещената статуя на Атина на гърците в опит да успокои богинята и потенциално да предотврати бедствието. Молбите му обаче остават нечути и падането на Троя остава неизбежно.
Приемането на съдбата от страна на Хектор е особено очевидно в неговото сбогуване със съпругата му Андромаха и малкия им син Астианакс. Тази сърцераздирателна сцена описва дълбоката любов и загриженост на Хектор за семейството му, но също и стоическото му признание, че може никога повече да не ги види. За отбелязване е, че Хектор предсказва собствената си смърт от ръката на Ахил и предвижда страданието, което очаква Андромаха и троянските жени след падането на Троя.
Осъзнаването на съдбата на Хектор е съчетано с дълбоко чувство за дълг и лоялност към неговия град и неговите хора. Въпреки личните си желания, той остава непоколебим в ангажимента си да защити Троя и да запази нейната чест, дори ако това означава да пожертва собствения си живот. Това непоклатимо чувство за дълг кара Хектор да извършва героични дела на бойното поле, спечелвайки възхищението както на троянците, така и на гърците.
В заключение, Хектор притежава дълбоко разбиране за своята съдба и съдбата на Троя. Докато това знание го изпълва с мъка и трепет, той се изправя пред съдбата си с кураж, чест и безкористна преданост към родината и близките си. Характерът на Хектор стои като трагичен герой в гръцката литература, въплъщаващ едновременно величието и уязвимостта на човешкия дух пред лицето на неизбежна съдба.