Въпреки тези опити Ахил остана непоколебим в мъката и гнева си. Той смяташе, че гърците не са направили достатъчно, за да почетат паметта на Патрокъл и че Агамемнон го е наранил. Той се закле да не се бие, докато Агамемнон не плати по-висока цена за действията си.
През това време Ахил прекарва дните си в скръб, почитайки паметта на Патрокъл и участвайки в атлетически състезания, за да отвлече вниманието си от болката си. Той също отказа да яде или да пие, погълнат от мъката и гнева си.
В крайна сметка смъртта на друг близък приятел, братовчедът на Патрокъл Антилох, убедила Ахил да се върне в битка. Изпълнен с нова ярост и решимост да отмъсти за падналия си другар, Ахил облече бронята си и се присъедини отново към битката. Завръщането му бележи повратна точка във войната и троянците в крайна сметка са победени.