1. Смелост и чест: Хектор последователно демонстрира смелост и чест в целия епос. Въпреки че знае силата на Ахил и вероятността от собственото си поражение, той смело се изправя срещу Ахил в единоборство, за да защити града и семейството си. Неговото придържане към кодекса на воина и готовността му да се изправи пред личен риск за по-доброто на своя народ демонстрират благородните му качества.
2. Любов към семейството и хората: Хектор дълбоко обича съпругата си Андромаха, сина си Астианакс и семейството си. Неговите нежни моменти с Андромаха, в които той показва загриженост за тяхното бъдеще, отразяват неговата емоционална дълбочина и състрадание. Любовта на Хектор се простира към неговия народ, троянците, и той е отдаден на тяхното благополучие.
3. Конфликт и оплакване: Моментите на вътрешна борба и оплакване на Хектор също добавят сложност към неговия характер. Когато разбира, че Андромаха и Астианакс могат да бъдат поробени или убити, той изпитва дълбока тъга и страх за тяхната съдба. Това хуманизира Хектор и подчертава емоционалната тежест, която войната му нанася.
4. Потвърждение на съдбата и смъртността: Хектор проявява разбиране за съдбата и смъртността. Той осъзнава, че Ахил е предопределен да го победи и изразява примирение със собствената си съдба. Въпреки това, той избира да се изправи пред съдбата си според собствените си условия, отстоявайки своята свобода на избор дори в лицето на смъртта.
Въпреки че Хектор е представен в голяма степен положителна светлина, заслужава да се отбележи, че той все още е сложен и недостатъчен герой. Той е свиреп войн, който се занимава с насилие и не винаги действа с перфектна добродетел. Но неговите добродетели и придържането му към определени благородни идеали допринасят за възприемането му като благородна фигура в епоса.