Страдлейтър, който е представен като общителен и донякъде конформистки персонаж, ентусиазирано описва баскетболен мач на Холдън. Холдън обаче забелязва, че Страдлейтър последователно разделя всяка част от изречението си със запетаи, което води до несвързан и неудобен разказ.
Чрез това наблюдение Холдън подчертава повърхностността на разбирането и признателността на Страдлейтър за спорта. Той намеква, че Страдлейтър е по-загрижен да изглежда знаещ и да използва цветущ език, отколкото наистина да разбере или да предаде вълнението от играта.
Критиката на Холдън към Страдлейтър е по-широк коментар за изкуствеността и повърхностността, които той възприема в много аспекти на обществото. Той вижда Страдлейтър като пример за човек, който е по-фокусиран върху външния вид и социалните норми, отколкото върху истинската автентичност и значимите връзки.
В крайна сметка мнението на Холдън относно използването на запетаи от Страдлейтър отразява по-дълбокото му поставяне под въпрос на ценностите и приоритетите, които често са приоритетни в обществото. Той се застъпва за по-истински и автентичен подход към живота, оценявайки същността пред повърхностността и автентичността пред преструвката.