След убийството Брут се опитва да оправдае действията си пред римския народ. Той произнася реч, в която твърди, че Цезар е бил тиранин и че е трябвало да бъде убит, за да запази републиката. Речта на Брут е убедителна, но не убеждава напълно хората. Много от тях все още са верни на Цезар и са ядосани, че той е убит. Речта на Брут подчертава и разделението в римското общество. Някои хора вярват, че републиката е най-добрата форма на управление, докато други смятат, че е необходим силен лидер, за да поддържа реда. Действията на Брут извадиха тези разделения на повърхността и те в крайна сметка ще доведат до падането на републиката.
Гледката на Брут за възхода на властта е предупреждение за опасностите от амбицията. Брут е добър човек с добри намерения, но той е и човек с недостатъци. Той е твърде доверчив и твърде бърз в действията си. Решението му да убие Цезар е трагична грешка и в крайна сметка води до собственото му падение. Историята на Брут ни показва, че дори и най-благородните намерения могат да имат непредвидени последици.