Въпреки че точният произход на фразата е неясен, тя придоби популярност през 19 век, съвпадайки с възхода на индустриализма и идеологията на американската мечта.
Ето някои ключови аспекти на концепцията за „самоизграден човек“:
* Упорита работа и решителност: На тях се гледа като на личности, които прекарват дълги часове и упорстват в предизвикателствата.
* Находчивост и иновация: Те често се характеризират като способни да намират решения и да създават възможности там, където другите може да не ги видят.
* Независим и самостоятелен: Те се разглеждат като личности, които поемат контрола върху собствената си съдба и не разчитат на другите за своя успех.
* Амбиция и стремеж: Те имат силно желание да успеят и не се страхуват да поемат рискове.
Важно е да се отбележи, че концепцията за „направил си сам“ е критикувана по няколко причини:
* Често пренебрегва ролята на привилегиите и системните предимства. Много хора, които се считат за „направили се сами“, може да са се възползвали от социални и икономически структури, които не са били достъпни за другите.
* Това може да увековечи мита, че успехът е резултат единствено от индивидуални усилия. Това пренебрегва ролята на късмета, менторството и социалните мрежи за постигане на успех.
* Често се фокусира върху постиженията на мъжете и изключва приноса на жените. Терминът „направил си сам“ исторически се е използвал за описание на мъжете, затвърждавайки половите стереотипи.
Въпреки че концепцията за „самоизграден човек“ остава мощен разказ, важно е да се вземат предвид нейните ограничения и да се разберат сложните фактори, които допринасят за индивидуалния успех.