Силни страни:
* Силна вяра в божественото право: Чарлз твърдо вярваше в божественото право на монарсите, вярвайки, че Бог му е дал властта да управлява, без да е необходимо да отговаря пред парламента. Докато това беше общоприето вярване сред монарсите по онова време, непоколебимата отдаденост на Чарлз към този принцип подхрани конфликта с парламента.
* Лична преданост: Чарлз бил дълбоко религиозен и приемал сериозно отговорността си пред Бог и своя народ. Той също беше отдаден на семейството си, особено на съпругата си Хенриета Мария.
* Военно ръководство: Чарлз беше способен военен командир, особено по време на ранните етапи на Гражданската война. Той беше известен със своята смелост и решителност на бойното поле.
Слабости:
* Липса на политическа проницателност: Чарлз се бореше да разбере променящия се политически пейзаж и нарастващата власт на парламента. Той често отблъскваше потенциални съюзници, като отказваше да направи компромис с убежденията си.
* Авторитарни тенденции: Чарлз вярваше в силната, централизирана власт и не желаеше да споделя властта с парламента. Това доведе до чести сблъсъци по данъци, религиозни въпроси и други въпроси.
* Лоша комуникация: Чарлз беше известен със своята отчужденост и неспособност да общува ефективно с поданиците си. Той рядко търсеше общественото мнение и често изглеждаше, че отхвърля опасенията на парламента.
* Финансово лошо управление: Разкошните разходи и скъпите войни на Чарлз изтощиха кралската хазна, принуждавайки го да разчита все повече на парламента за финансиране. Това създаде напрежение, тъй като парламентът се опита да наложи своя контрол върху кесията.
В крайна сметка лидерството на Чарлз беше основен фактор за избухването на Гражданската война в Англия. Неговият отказ да направи компромис с парламента и непоколебимата му ангажираност към божественото право на кралете доведоха до политическа и религиозна криза.
Въпреки че вярата на Чарлз в неговата божествена правота беше силна, тя в крайна сметка не успя да преодолее пропастта между Короната и Парламента, което доведе до неговото падане. Неговата екзекуция през 1649 г. бележи повратна точка в английската история, демонстрирайки границите на абсолютната монархия и нарастващата власт на парламента.