Въпреки предупрежденията на майка му и обезпокоителното присъствие на войниците, любопитството на Бруно надделява над страха му. Той открива странен, оживен свят, пълен с непознати хора, облечени в раирани пижами. Той става свидетел на странните ритуали и обичаи на тази „ферма“ и все повече се очарова от децата, които вижда през оградата.
Тази глава бележи повратна точка в пътуването на Бруно. Той вече не е просто дете, което играе игри; той започва да разбира реалността на положението на семейството си и скрития свят, който съществува точно отвъд портите им. Главата завършва с първата среща на Бруно с Шмуел, друго момче на неговата възраст, което е от другата страна на оградата. Тяхната връзка, колкото и невинна и неосъзната да е, предвещава задълбочаване на връзката, която ще оформи останалата част от историята.