1. Вроден и мощен: Първоначалните инстинкти на Бък, като неговата първична нужда да оцелеят, доминират в действията му. Той инстинктивно знае как да се бори за храна, подслон и лидерство, често преодолявайки наученото си, цивилизовано поведение. Това предполага, че инстинктите са присъщи, твърди и мощни шофьори.
2. Примитивни и неконтролируеми: Инстинктите на Бък често се описват като „древни“, „дълбоко разположени“ и „непоколебими“. Те представляват първична, непокътната част от него, отдръпвайки го от цивилизацията и към дивата природа. Това подчертава, че инстинктите често са трудни за контрол, действайки като силна сила дори срещу съзнателната мисъл.
3. От съществено значение за оцеляването: Инстинктите на Бък в крайна сметка му помагат да преживее суровите реалности на дивата природа. Той инстинктивно знае как да ловува, бие и се ориентира в пустинята, доказвайки, че тези първични подтици са от решаващо значение за оцеляването в природата.
4. Повлиян от околната среда: Докато инстинктите на Бък са вродени, те също са оформени от неговата среда. Излагането му на суровостта на Юкон и бруталните реалности на обществото за разрушаване на кучета допълнително развиват неговите първични инстинкти, което ги прави още по-мощни.
5. Контрастираща цивилизация: Романът контрастира цивилизования живот на Бък с дивите си инстинкти, показвайки как цивилизацията може да потисне, но не и изцяло да ги изтрие. Този конфликт между инстинкта и разума е централен за историята, подчертавайки силата на първичните подтици.
Илюстрирайки тези аспекти чрез пътуването на Бък, Лондон имплицитно определя инстинктите като мощни, вродени сили, които ръководят оцеляването и придвижват хората обратно към своите първични корени. Той не предоставя официално определение, а по -скоро използва действията на Бък, за да покаже влиянието на инстинктите върху поведението му и конфликта между цивилизацията и дивата природа.