1. Използване на разговорен език :Шекспир включва ежедневен, неформален език и разговорни изрази, които са били често използвани от по-ниските социални слоеве по негово време. Това включва регионални диалекти, жаргон, поговорки и идиоми. Например, в „Хенри IV, част 1“, героят Фалстаф, обикновен човек, използва фрази като „Бих искал да съм тъкач; можех да пея псалми“ и „Аз съм толкова меланхоличен като котка с гърди“.
2. Контракции и елизии :Контрактираните форми на думите и изтритите срички са често срещани в речта на обикновените хора. Шекспир е използвал тези контракции, за да създаде по-небрежен и бърз ритъм на речта, отразяващ естествения поток на разговора. Например, вместо "това е", Шекспир често би използвал "'tis", а вместо "cannot", той би използвал "can't."
3. Прост синтаксис :Диалогът на обикновените хора обикновено се характеризира с по-прости структури на изреченията в сравнение с по-сложния език, използван от благородни герои. Шекспир използва ясна граматика, избягвайки сложни структури на изреченията и богато украсен език, за да предаде основните мисли и тревоги на обикновените хора.
4. Повторение и паралелизъм :Повтарянето на думи, фрази и идеи беше видна характеристика на речта на обикновените хора в пиесите на Шекспир. Това повторение помогна да се създаде усещане за неотложност, акцент и ритъм. Паралелните структури също добавиха музикалност и запомняне на диалога.
5. Препратки към ежедневието :Диалогът на обикновените хора често включва препратки към ежедневни дейности, професии и преживявания, които са свързани с по-ниските класи. Шекспир черпи от споделените културни познания на своята публика, за да създаде усещане за познаване и връзка със света на обикновените хора.
6. Използване на хумор и игра на думи :Шекспир е използвал хумор и игра на думи, за да добави дълбочина и забавление към диалога на обикновените хора. Обикновените хора често участват в остроумни закачки, шеги и каламбури, разкривайки остроумието и интелигентността си отвъд социалния им статус.
7. Охарактеризиране :Шекспир използва диалога на обикновените хора, за да диференцира и развие героите. Всеки обикновен човек имаше различен глас и начин на говорене, отразяващ тяхната личност, произход и социално положение.
Чрез включването на тези езикови характеристики и стилистични избори Шекспир създава реалистично и автентично представяне на диалога на обикновените хора в своите пиеси. Тези аспекти допринесоха за цялостното богатство и разнообразие на неговия драматичен език, позволявайки му да изобрази широк спектър от герои и социална динамика в творбите си.