- Ранното му обучение по класическа музика. Милър учи цигулка и пиано като дете и това обучение му дава силни познания по музикална теория и композиция.
- Опитът му от свирене в танцови групи през 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Това преживяване научи Милър как да свири по начин, който е едновременно танцуващ и забавен.
- Неговото сътрудничество с аранжора Били Мей. Мей помогна на Милър да развие характерния си звук, който включваше силен акцент върху мелодията, хармонията и ритъма.
- Неговото използване на секция за кларинет. Кларнетната секция на Милър беше една от най-отличителните черти на неговата група. Кларинетите свиреха в плавен, лиричен стил, който помогна за създаването на мекия звук на групата.
Комбинацията от тези фактори създаде уникален стил музика, който беше популярен сред публиката по целия свят. Музиката на Милър се харесва и днес заради нейната вечна красота и елегантност.
По отношение на настроението музиката на Глен Милър често се описва като релаксираща и успокояваща. Неговите песни често се характеризират с бавно темпо и нежни ритми. Мелодиите често са прости и лесни за пеене. Тази комбинация от фактори създава усещане за мир и спокойствие, което прави музиката на Милър идеална за отпускане или отпускане.
Някои конкретни примери за песни на Глен Милър, които са известни със своите релаксиращи и успокояващи качества, включват:
* "Лунна серенада"
* "В настроение"
* "Звезден прах"
* "Пенсилвания 6-5000"
* "Chattanooga Choo Choo"
Всички тези песни се характеризират с бавно темпо, нежни ритми и прости мелодии. Те създават усещане за мир и спокойствие, което ги прави идеални за почивка или релакс.