1. Самообвинение и съжаление:Едип признава, че той е източникът на собственото си падение поради действията си и проклятието, което го е сполетяло. Той изразява дълбоко съжаление и вина за изборите, които е направил, довели до трагичната му съдба.
2. Изолация и самота:Едип се оплаква от факта, че е смятан за изгнаник и нечист от хората на Тива. Той се чувства изолиран и сам, обременен с тежестта на греховете си. Той моли дъщерите си да се смилят над него и да се грижат за него, въпреки състоянието му.
3. Молба за прошка:Едип умолява дъщерите си да му простят за страданието, което им е причинил. Той признава болката и срама, които са преживели заради действията му.
4. Благословия за дъщерите си:Въпреки мизерията си, Едип все още се грижи дълбоко за дъщерите си. Той се моли за тяхното благополучие и щастие, като моли боговете да ги защитават и напътстват в бъдеще.
5. Сбогом и последно желание:В монолога Едип изразява желание да намери място за почивка и мир, където да се освободи от бремето на миналото си. Той признава, че е готов да напусне света и моли дъщерите си да изпълнят последното му желание, като го погребат в обикновен гроб.
Като цяло, думите на Едип към дъщерите му отразяват неговата дълбока скръб, разкаяние и емоционалната тежест на неговите трагични преживявания. Той търси тяхното разбиране, състрадание и прошка, докато се справя с последствията от действията си и се подготвя за окончателното си напускане на Тива.