Какво описва Шекспир в сонет 73?

Шекспир описва себе си в Сонет 73 като „това време на годината, което може би ще видиш в мен / Когато жълти листа, или никакви, или малко, наистина висят / Върху онези клони, които се тресят от студа, / Голи разрушени хорове, където късно сладки птички пееха." Тази образност подсказва, че Шекспир е в зимата на живота си и че творческите му сили започват да намаляват. Той се сравнява с дърво, което е загубило листата си, и с хор, който е замлъкнал. Това предполага, че той изпитва чувство на загуба и съжаление и че е наясно, че времето му изтича. Стихотворението обаче съдържа и нотка на предизвикателство. Шекспир твърди, че няма да се предаде на отчаянието и че ще продължи да създава поезия дори и в лицето на трудностите. Това предполага, че той все още е решен да използва максимално оставащото си време и че е уверен в способността си да произвежда работа с трайна стойност.