Четиристишия 1
– „Когато в немилост с богатство и мъжки очи...“
Стихотворението започва с чувство за лично униние и нещастие. Думата "позор" задава мрачен тон, внушавайки състояние на неблагосклонност и недобро уважение както от съдбата (късмет или съдба), така и от преценката на другите.
-"Съвсем сам извикам моето изгнано състояние..."
Шекспир се представя като изолиран, сам в скръбта си, проливащ сълзи за нещастните си обстоятелства. Думата "beweep" предава чувство на дълбока скръб и самосъжаление.
-"И безпокойство на глухите небеса с моите викове без ботуши..."
Образът на виковете на говорещия, който не може да стигне до небето, означава чувство на безпомощност и отчаяние. Прилагателното "без ботуши" подчертава безполезността на усилията му, засилвайки настроението на униние.
Кратен 2
– „И гледам себе си, и проклинам съдбата си...“
Саморефлексията на поета придобива печален обрат, когато той се сблъсква със собствената си ситуация и обвинява съдбата си. Думата „проклятие“ усилва дълбочината на неговия вътрешен смут и разочарование, предполагайки силна емоционална реакция към обстоятелствата, в които се намира.
-"Пожелавайки ми като един по-богат на надежда..."
Шекспир предава копнеж за по-добро състояние, копнеж да бъдем като някой, който притежава по-голямо чувство на надежда и оптимизъм. Сравнението подчертава собствената му липса и задълбочава настроението на копнеж.
-"Featur'd like him, like him with friends own'd..."
Желанието на говорещия се простира до неговия външен вид и взаимоотношения, тъй като той желае да въплъти качества, които смята, че биха го направили по-щастлив и приет. Това допълнително засилва чувството на съжаление и самокритика.
В заключение, първите две четиристишия на Сонет 29 създават настроение на интроспекция и емоционална уязвимост, с преобладаващо чувство на недоволство и самоупрек. Шекспир ефективно предава вътрешната борба на говорещия, докато той се бори с чувствата на позор, самота и неудовлетвореност.