По какъв начин говорителите в двата сонета са сходни?

И в Сонет 18 от Уилям Шекспир, и в Сонет 29 от Едмънд Спенсър, говорещите изразяват дълбоко възхищение и любов към темите на своите стихове. Те използват богат и възвишен език, за да възхвалят физическата красота, добродетелите и качествата на своите любими. И двата сонета подчертават силата на любовта да издържи и да надхвърли ограниченията на времето. Говорителите са уверени в безсмъртието на тяхната любов и трайното въздействие на техните поетични почитания. Чрез красноречивата си дума те целят да увековечат красотата и достойнството на своите близки. Въпреки специфичните различия в образите и темите, основното чувство на преданост и обожание свързва говорещите в двата сонета.