1. Колониален език: Пиесата използва език, типичен за пуританското общество от 17-ти век в Салем, Масачузетс. Героите използват официален, издигнат и често архаичен стил на реч, отразяващ религиозния и исторически контекст.
2. Библейски алюзии: Милър често използва библейски препратки и алюзии в диалога. Героите правят паралели между изпитанията на вещиците в Салем и библейските разкази, отразяващи дълбоките религиозни вярвания на пуританите и тяхната склонност да тълкуват събитията през религиозна призма.
3. Метафори и символика: Драматургът използва метафори и символичен език, за да предаде по-дълбоки значения и теми. Обектите, героите и събитията често носят символично значение, добавяйки пластове интерпретация към пиесата.
4. Официален и разговорен език: Милър използва комбинация от официален и разговорен език, за да прави разлика между герои и социални класи. По-образованите герои, като преподобния Хейл и съдия Данфорт, говорят по официален и сложен начин, докато обикновените хора използват по-неформален и директен език.
5. Ирония и сарказъм: Иронията и сарказмът присъстват и в дикцията на пиесата. Героите често изразяват своите мисли и чувства чрез иронични изказвания или саркастични забележки, подчертавайки лицемерието и напрежението в общността.
6. Обвинителен език: Пиесата е изпълнена с обвинителен език, докато героите повдигат фалшиви обвинения един срещу друг. Думи като "магьосничество", "грях" и "дявол" се използват често, отразявайки атмосферата на подозрение и страх, която прониква в града.
Чрез внимателен подбор и използване на специфична дикция, Милър създава ярко и автентично представяне на периода от време, улавя същността на героите и предава темите и конфликтите в пиесата по мощен и емоционален начин.