* Ромео :"Но, меко! Каква светлина се пробива през онзи прозорец? Това е изтокът, а Жулиета е слънцето." (Действие 2, сцена 2)
Тази реплика е важна, защото показва непосредствената и силна любов на Ромео към Жулиета. Той е толкова поразен от нейната красота, че я сравнява със слънцето. Тази реплика също така предвещава трагичните събития, които ще последват, тъй като любовта на Ромео и Жулиета в крайна сметка е обречена.
* Жулиета :"Моята щедрост е безгранична като морето, любовта ми е дълбока; колкото повече ти давам, толкова повече имам, защото и двете са безкрайни." (Действие 2, сцена 2)
Тази реплика е важна, защото показва дълбоката и страстна любов на Жулиета към Ромео. Тя е готова да му даде всичко, което има, и вярва, че любовта им ще става все по-силна, колкото повече дават един на друг. Тази реплика подчертава и контраста между любовта на Жулиета и враждата между техните семейства, която в крайна сметка е отговорна за трагичната им смърт.
* Ромео :"О, тя учи факлите да горят ярко! Изглежда тя виси на бузата на нощта като богато бижу в ухото на етиоп." (Действие 1, сцена 5)
Тази реплика е важна, защото показва първоначалното увлечение на Ромео по Жулиета. Той е толкова пленен от красотата й, че я сравнява с бижу, което засенчва факлите. Тази реплика също така предвещава трагичните събития, които ще последват, тъй като любовта на Ромео и Жулиета в крайна сметка е обречена.
* Жулиета :"О, Ромео, Ромео! Защо си Ромео? Отречи се от баща си и отхвърли името си; Или, ако не искаш, бъди само заклета в любовта ми, И аз вече няма да бъда Капулети." (Действие 2, сцена 2)
Тази реплика е важна, защото показва готовността на Жулиета да се откаже от всичко за Ромео. Тя е толкова влюбена в него, че е готова да се отрече от семейството и името си. Тази реплика също подчертава конфликта между любовта на Ромео и Жулиета и враждата между техните семейства, която в крайна сметка е отговорна за тяхната трагична смърт.
* Ромео :"Няма свят без стените на Верона, Но чистилището, мъчението, самият ад. Следователно прокуден е прогонен от света, И изгнанието на света е смърт." (Действие 3, сцена 3)
Тази реплика е важна, защото показва отчаянието на Ромео, след като е прогонен от Верона. Той вярва, че няма живот, който си струва да се живее извън Верона, и приравнява изгнанието със смъртта. Тази реплика също така предвещава трагичните събития, които ще последват, тъй като Ромео и Жулиета в крайна сметка не могат да преодолеят пречките, които ги разделят.