Станиславски вярваше, че оправданието е от съществено значение за актьорите, за да създадат правдиви и правдоподобни изпълнения. Той твърди, че актьорите не трябва просто да изобразяват емоциите и действията, описани в сценария, но също така трябва да разбират основните причини за тези емоции и действия. Правейки това, актьорите биха могли да се свържат по-дълбоко с героите си и да направят изпълненията си по-емоционално резонансни.
Станиславски разработи редица техники, за да помогне на актьорите да обосноват своите герои. Тези техники включват:
- Импровизация :Актьорите импровизират сцени от живота на своите герои, изследвайки техните мисли, чувства и взаимоотношения.
- Биография на героя :Актьорите биха написали подробна биография на героите си, включително информация за тяхното детство, семейство, образование, трудова история и връзки.
- Емоционална памет :Актьорите ще черпят от собствения си личен опит, за да намерят емоции, които са подобни на тези, които техните герои изпитват.
Използвайки тези техники, актьорите могат да развият дълбоко и нюансирано разбиране на своите герои и да създадат изпълнения, които са едновременно правдиви и правдоподобни.
Ето няколко примера за това как оправданието може да се използва при действие:
- В сцена, в която герой е ядосан, актьорът може да оправдае гнева си, като си представи, че героят се чувства разочарован и безсилен, защото му е отказано нещо, което иска.
- В сцена, в която герой плаче, актьорът може да оправдае сълзите, като си представи, че героят се чувства обзет от мъка или тъга.
- В сцена, в която герой се смее, актьорът може да оправдае смеха си, като си представи, че героят се чувства радостен или облекчен.
Като разбират оправданието за емоциите и действията на своите герои, актьорите могат да внесат по-голяма дълбочина и автентичност в своите изпълнения и да създадат по-правдоподобно и ангажиращо изживяване за публиката.