- В пролога хорът дава изчерпателен преглед на цялата история, включително дългогодишната вражда между Монтеки и Капулети и трагичните последици от нея:
„Две домакинства, и двете еднакви по достойнство, / В справедливата Верона, където поставяме нашата сцена, / От древна злоба към нов бунт, / Където гражданската кръв прави гражданските ръце нечисти. / Оттам фаталните слабини на тези двама врагове / A двойка звездни любовници отнемат живота си."
Предоставяйки това цялостно познание за събитията и резултатите от пиесата, хорът демонстрира всезнание, тъй като притежава пълно и трансцендентно разбиране на историята.
- По време на пиесата хорът също се намесва между сцените, за да предложи прозрения за мотивацията, мислите и емоциите на героите:
"Сега старото желание лежи в смъртното си легло, / И младата обич зейва, за да бъде негов наследник; / Това прекрасно, за което любовта стенеше и би умряла, / С нежната Жулиета съчетана, сега не е честно."
Тук хорът дава на публиката важна информация за променящата се романтична динамика и вътрешните конфликти на героите, засилвайки дълбочината и сложността на пиесата.
- В последния акт хорът се завръща, за да представи трагичния завършек на пиесата и размишлява върху по-широките морални уроци, които трябва да се научат:
„Защото никога не е имало история за повече горко / От тази за Жулиета и нейния Ромео.“
Като споделя тези наблюдения и морални разсъждения, хорът отново демонстрира всезнаеща перспектива, която им позволява да разберат и коментират темите и значенията на пиесата.
Тези случаи илюстрират как хорът в Ромео и Жулиета действа като всезнаещ разказвач, предоставяйки на публиката знания, прозрения и коментари, които надхвърлят ограничените перспективи на героите и допринасят за цялостното разбиране на пиесата.