„Но, меко! каква светлина се пробива през онзи прозорец?
Това е изтокът, а Жулиета е слънцето." (Действие 2, сцена 2)
В тези редове повторението на съгласните звуци "s" и "t" създава плавен и мелодичен звуков поток. Звукът "s" може да се чуе в думи като "меко", "през", "слънце" и "изток", докато звукът "t" присъства в думи като "светлина", "какво", "прозорец" , "изток" и "Жулиета". Това повторение засилва благозвучието на редовете, добавяйки към тяхното лирично качество.
Благозвучието играе важна роля за засилване на емоционалното въздействие на сцената и предаване на красотата и страстта на момента. Помага за създаването на хармонична атмосфера, завладяваща публиката и потапяйки я в света на пиесата.