- Официален и повдигнат език: Шекспир използва официален и възвишен езиков стил в цялата пиеса, като много герои говорят на силно поетичен и реторичен език. Тази повишена дикция е подходяща за действието на пиесата в древен Рим и нейния фокус върху могъщи политически фигури и събития.
- Реторични средства: Шекспир използва широко реторични средства в Юлий Цезар, включително сравнения, метафори, персонификация, алитерация и антитеза. Тези устройства му позволяват да създава ярки образи, да подчертава важни теми и да засилва емоционалното въздействие на пиесата.
- Контрастиращи стилове: Шекспир използва различни стилове на дикция, за да прави разлика между различните герои и социални класи. Например, обикновените хора и персонажите от по-нисък ранг често говорят на по-прост и по-директен език, докато благородниците и сенаторите използват по-сложен и сложен език.
- Символизъм: Шекспир използва символичен език и образи в цялата пиеса, за да добави дълбочина и смисъл на действието. Например, появата на гадателя и неговите предупреждения, както и символиката на кръвта и водата, и двете играят значителна роля в темите и предзнаменованието на пиесата.
- Разнообразие от регистри: Шекспир използва широка гама от регистри в Юлий Цезар, от висок и поетичен език до земна и разговорна реч. Това разнообразие от регистри отразява многообразието от герои и ситуации в пиесата и спомага за създаването на реалистичен и завладяващ драматичен свят.
Като цяло, дикцията на Шекспир в Юлий Цезар се отличава със своята формалност, реторична изтънченост, контрасти между различни герои и социални класи, използване на символизъм и широк речник.