1. Дължината :Монолозите често са разширени речи, изнесени от един герой, и обикновено са по-дълги от обикновения диалог.
2. Директен адрес :Монолозите често включват героя, който говори директно на публиката или на себе си, създавайки интимна и лична връзка.
3. Емоционална интензивност :монолозите обикновено разкриват вътрешните мисли и чувства на героя, често предавайки силни емоции като гняв, скръб, любов или отчаяние.
4. Липса на взаимодействие :По време на монолог обикновено няма незабавен отговор или взаимодействие с други герои. Говорителят изразява своите мисли и емоции, без да очаква директен отговор.
5. Драматична цел :Самословите често се използват за развитие на сюжета, разкриване на развитието на героя или предоставяне на представа за мотивацията и вътрешните борби на героя.
6. Изолация или уединение :Самословите често се случват, когато героят е сам или изолиран, създавайки му възможност да изрази мнението си свободно без външно прекъсване.
7. Театрални конвенции :В пиесите монолозите могат да бъдат указани чрез специфични сценични насоки или отстрани, което позволява на публиката да разпознае кога герой изказва мнението си, без да се обръща директно към някого.
8. Интроспективна природа :Самословите често съдържат интроспективни мисли или разсъждения, докато героите изследват собствените си емоции, вярвания или ситуации.
9. Литературна стилизацията :В монолозите може да се използва изострен език, поетични похвати или реторични похвати, за да се предаде интензивността и дълбочината на мислите на героя.
10. Прекъсване на диалога :Един монолог може да наруши потока на редовния диалог, позволявайки на героя да изрази най-съкровените си чувства или притеснения, без веднага да бъде въвлечен в разговор.
Soliloquies са мощен инструмент за разказване на истории, тъй като те предлагат уникална възможност да се задълбочите във вътрешното функциониране на ума на героите и да дадете по-задълбочен поглед върху техните мотивации, емоции и конфликти.