1. Обжалване на присъдата на Едип :Креон започва, като се позовава на репутацията на Едип за мъдрост и справедливост, казвайки:„Ти си известен със своята мъдрост и справедливост и затова идвам при теб с тази молба.“ Това признава авторитета на Едип и го ласкае, правейки го по-възприемчив към думите на Креон.
2. Подчертаване на родството :Креон обръща внимание на факта, че Полинейк е син на Едип, въпреки тяхното отчуждение. Той казва:„Въпреки че те е обидил, той все още е твой син и според законите на природата и родството ти си длъжен да чуеш молбите му“. Това напомня на Едип за неговите бащински задължения и семейни връзки.
3. Подчертаване на покаянието на Полиней :След това Креон подчертава, че Полинейк съжалява за миналите си действия и е готов да се поправи. Той казва:„Той идва с молба, изповядва грешките си и моли само да бъде изслушан“. Това представя Полинейк в по-симпатична светлина и смекчава гнева на Едип към него.
4. Спешност и потенциални последствия :Креон предупреждава Едип, че отказът да изслуша Полинейк може да има сериозни последици, казвайки:„Ако го отхвърлите, може да причините повече вреда на себе си, на семейството си и на града.“ Това създава усещане за неотложност и предполага, че е в най-добрия интерес на Едип поне да изслуша какво има да каже Полинейк.
5. Апели към емпатия и състрадание :И накрая, Креон се обръща към съчувствието и състраданието на Едип, като казва:„Помислете за болката, която бихте изпитали, ако бяхте на мястото на Полиней. Не бихте ли искали собственият ви баща да ви изслуша?“ Това се докосва до чувството за човечност на Едип и му напомня, че дори онези, които са сгрешили, заслужават шанс да бъдат изслушани.
В крайна сметка именно комбинацията от тези аргументи, особено акцентът върху родството и потенциалните последици, убеждава Едип да се съгласи да чуе какво има да каже Полинейк.