1. Стъпка: Промяната в тона на гласа на говорещия. Може да се използва за предаване на емоции, указване на въпроси или създаване на акцент.
2. Интонация: Покачването и спадането на тона с течение на времето. Може да се използва за предаване на емоционално значение, за обозначаване на края на изречението или за сигнализиране на сарказъм.
3. Стрес: Относителното изпъкване на една сричка над друга в дума или фраза. Може да се използва за промяна на значението на думи, като "запис" (съществително) и "запис" (глагол).
4. Ритъм: Моделът на силни и слаби срички в речта. Може да се използва за създаване на усещане за движение или структура в речта.
5. Темпо: Скоростта, с която се произнася речта. Може да се използва за изразяване на неотложност, гняв или скука.
6. Сила на звука: Силата на звука, с която се произнася речта. Може да се използва за привличане на внимание, изразяване на гняв или за показване на обич.
Прозодичните характеристики са важни за предаване на смисъл и емоция в речта. Те могат също да се използват за създаване на ударение, посочване на структурата на изречение и разграничаване между различни видове реч, като твърдения, въпроси и команди.