Паралелни теми: Подзаговорът за Хамлет и основният сюжет, включващ самия Хамлет, споделят паралелни теми за отмъщение, предателство и морална поквара. Този паралелизъм засилва изследването на тези теми в пиесата и добавя дълбочина към цялостния разказ.
Контрастни знаци: Хамлет и принц Едуард, ухажорът на Офелия, създават контраст в героите. Хамлет е съзерцателен, колеблив и не желае да действа, докато Едуард е по-решителен и поема нещата в свои ръце. Този контраст подчертава вътрешните борби на Хамлет и подчертава уникалните му черти на характера.
Трагичната арка на Офелия: Романсът, включващ Хамлет и Офелия, допринася за трагичната дъга на Офелия. Нейната преданост към Хамлет и манипулацията, която преживява от брат си Лаерт и баща й Полоний, водят до умствената й крехкост и евентуално изпадане в лудост. Подзаговорът добавя измерение към характера на Офелия и засилва трагизма на нейната съдба.
Драматично напрежение: Подсюжетът създава допълнителен съспенс и драматично напрежение. Публиката следва както основната сюжетна линия, така и подсюжета на Хамлет, увеличавайки сложността на историята и засилвайки емоционалното въздействие на ключовите моменти.
Политически интриги: Романсът служи като подзаговор, който вплита политическа интрига в пиесата. Решението на Клавдий и Гертруда да сдвоят Офелия с Едуард е част от усилията им да поддържат контрол и да заглушат всяко потенциално несъгласие.
Освен това, включването на подзаговор и романтика задълбочава портретите на героите, развива тематични подзаговори, които обогатяват сюжета и поддържа интереса на зрителите и емоционалната инвестиция по време на пиесата.