Дикцията в стихотворението е приповдигната и формална, с последователно използване на метафоричен език. Например в първото четиристишие говорещият нарича любовта си „летен ден“, а във второто четиристишие той сравнява очите й с „две звезди“. Стихотворението също така съдържа няколко примера за персонификация, като използването на „Смърт“ като герой.
В допълнение към богатата си употреба на фигуративен език, стихотворението се характеризира и със сложен синтаксис, който често включва използването на enjambment. Например в първото четиристишие изречението на говорещия за това как любовта му е „по-умерена“ от летен ден продължава във втория ред, създавайки плавен поток от език. Използването на enjambment в цялото стихотворение помага да се създаде усещане за неотложност и страст.
Като цяло, дикцията и синтаксисът на Сонет 29 са от съществено значение за значението и въздействието на поемата. Извисеният език и сложните структури на изреченията спомагат за създаването на усещане за безвремие и важност, а използването на фигуративен език и вписване допринася за емоционалната интензивност на стихотворението.